Спомен за Пепа Николова – фурията на българското кино
Пепа Николова е актрисата с може би най-драматичната креативна орис в българското кино. Тя можеше да стане доста огромна звезда, в случай че идеологическата цензура не й беше подложила крайник в дебютния филм „ Понеделник заран “. Когато стартират фотосите му, тя няма навършени 19 години и е безспорна непрофесионалистка. „ Много са ме млатили в това българско кино “, сподели ми Пепа в едно изявление през 2006 година, малко преди вечно да напусне житейската сцена. Тя нямаше поради единствено екранните плесници, получени от Григор Вачков, Димитър Манчев, Ролан Биков и други Пепа Николова е родена на 23 декември 1946 година в Харманли. Този град е дал на българското кино и спектакъл още Йорданка Кузманова, Стоян Стоев, Михаил Мутафов и Живко Гарванов. Всички те са приключили ВИТИЗ, малшансът стопира Пепа за този желан институт
През 1964 година тя приключва гимназия в родния си град, кандидатства в естрадния отдел на консерваторията и е призната. Там Вили Цанков преподава постановка и я кани да взе участие в новата му режисура по пиесата на Дамян Дамянов „ Преди всичко обич “. Всъщност присъединяване й е много ефимерно – облечена в ефирна бяла рокля, тя минава пред завесата в края на спектакъла. И ето единствено това само прекосяване на премиерата хваща окото на режисьорите Ирина и Христо Пискови, който стартират да се интересуват от непознатата госпожица. Между другото, научават и че след няколко участия в масовките на локалния спектакъл в Харманли стартират да я назовават житен бегач – поради слабото й тяло и дългите й ръце и крайници. Пискови й вършат пробни фотоси и я избират пред Илка Зафирова, Людмила Чешмеджиева и други млади, само че към този момент познати актриси. За функциите на служащите от бригадата режисьорите грабят с шепи от ВИТИЗ и ангажират непристойно младите Стефан Данаилов, Руси Чанев, Кирил Господинов, Пламен Дончев, Катя Паскалева… На пробите някои от тях се бъзикат с непрофесионалистката Николова и преднамерено бъркат репликите си. Нафуканата харманлийка обаче им тегли по една майна и споделя да идват на фотоси единствено откакто си научат репликите.
„ В ролята на героинята си Тони Пепа Николова вложи огромна част от самата себе си – тя и в живота беше пряма, ексцентрична, непредвидена, нецепеща басма никому “, описаха ми преди години Пискови. Неин главен сътрудник е Асен Ангелов Кисимов, малко по-голям от групата на студентите, който наподобява органичен меродавен в позитивната роля на бригадира Йордан. Като шеф на корабостроителния цех режисьорите снимат Петър Слабаков, един от любимците им, към този момент играл основната роля в „ Смърт няма “. „ Понеделник заран “ стартира със смеха на Тони – чист, прелестен момичешки смях. И след това тя стартира да пее една доста хубава италианска ария: „ Аз, която плаках за тебе, молейки те да останеш с мен, в този момент не те желая, не те желая и по тази причина спри надалеч от мене… “
После фенът схваща, че Тони е „ момиче с леко държание “. В него обаче се влюбва служащият Йордан, чорбаджия на бригада, която печели званието „ за комунистически труд “. За да я превъзпита, Йордан я взема на работа при себе си. Това, несъмнено, поражда спорове с мъжете в бригадата. А и Тони не обича фалша, лицемерието и нагласените работи. Като шампионската купа по бокс на служащия Велко (Руси Чанев), която той печели без пердах на финала, тъй като няма съперник. На Тони принадлежат впечатляващо смелите за времето реплики: „ Социализъм като нашия на Запад от дълго време са построили “ и „ Да ви пикая на този социализъм! “. Според първичния сюжет Тони е трябвало да бъде сгазена от черна волга. След дълги разногласия между тях и със сценариста Никола Тихолов режисьорите трансформират финала. И то освен поради разумната зрителска асоциация на черната волга с властта. За Пискови Тони е най-чистият човек във кино лентата и те желаят да запазят резултата му върху феновете. Така филмът приключва със стоп кадър на Тони съвсем като на литнала птица. Все отново вярата би трябвало да живее, нали?
„ В ролята на Тони вложих всичко от себе си – разказваше Пепа Николова. – Аз постоянно по този начин играя, не мога да се преструвам. Както го усещам, по този начин го играя. Вярвам доста на първия дубъл, за мен той е същинският, по-късно започваме да се повтаряме… “ „ Понеделник заран “ бе може би най-страстният зов за почтеност, появил се на българския екран, написа Георги Марков в есето си „ Забраната “ от „ Задочни репортажи за България “. В него писателят показва почудата си за какво са спрени филмите „ Партизани “, „ Понеделник заран “, „ Привързаният балон “ и „ Подводничари “, назовава ги „ пример на откровено и почтено гражданско отношение и художествени качества “. Ако „ Понеделник заран “ не беше спрян за екрана и неразрешен, българското кино може би щеше да тръгне по различен път. Гледан от французи, филмът има публична покана за фестивала в Кан. Интерес към него демонстрират и от Венеция и Испания. Но началници в партията и кинематографията лъжат, че филмът още не е подготвен и би трябвало да се изчака. „ За мен се говореше, че съм българската Жулиета Мазина, след това писаха, че това е чешкото знамение в България… Но от този филм ми потегли характерността – странна, остро присъща, непредвидима, непредсказуема… И постоянно ми сечеше главата “, разказваше още Пепа Николова. „ Понеделник заран “ възкръсна в края на 1988 година И феновете видяха, че филмът е запазил виталността си, че проблемите за фалша в живота, за лакирането на действителността и свободата на личността звучат напълно модерно. Тонусът на кино лентата продължава да е жизнен и посланията му по никакъв начин не са повехнали. През 1990 година филмът е отличен със Специалната премия на СБФД, Пепа Николова получава наградата за най-хубава женска роля А тя споделяше, че на прожекцията на кино лентата се чувствала като на панихида. Попитах Пепа по какъв начин е приела премията. „ Като посмъртна. Така го запиши! “
През 1989 година филмът взе участие в кинофестивалите в Швеция и Берлин. През 1990 година обира лаврите в Лос Анджелис на Международния фестивал на неразрешените филми от комунистическите режими в Централна и Източна Европа. Най-високо самопризнание „ Понеделник заран “ получава на интернационалния фестивал в Ротердам през 1990 година От 160 прожектирани игрални кино лентата творбата на Пискови влиза в топ 10 на най-качествените. През 2002 година филмът още веднъж взе участие в Берлинския фестивал. За страдание, възбраната на кино лентата поставя доста бариери пред летящия старт на Пепа Николова в българското кино. Тя не е призната във ВИТИЗ. След огромния скандал в Младежкия спектакъл, когато са прогонени Вили Цанков и част от най-известните артисти (Коста Цонев, Георги Русев, Петър Слабаков и др.), тя е принудена да се върне в родния си край и няколко години се подвизава в Хасковския спектакъл. Пропада опцията да играе в новия филм на режисьорите Пискови – „ Двама в новия град “ по едноименния разказ на Камен Калчев. Забраняват им да го снимат.
Най-голямата болежка на Пепа Николова, която остава до края на живота й, е пропуснатият късмет да играе ролята на Дара в „ Лавина “. След като я гледа на предварителна прожекция в „ Понеделник заран “, Блага Димитрова е толкоз впечатлена, че я назовава „ подарък божи “. Така и кръщава героинята си в „ Лавина “ – Дара, чийто облик е написан особено за Пепа. Но и този план на Пискови е неразрешен. Шансът за актрисата се появява в лицето на Атанас Киряков, който е помощник-режисьор в екипа на стремително снимащия се сериал „ На всеки километър “. Киряков и Пепа се знаят от 1964 година, когато той е асистент-режисьор на Людмил Кирков при снимането на „ Късче небе за трима “ в Харманли. Една вечер двамата танцуват туист в лятната градина, милицията ги арестува и осъждат Киряков на 5 дни за дребно безчинство, а нея пускат, защото е малолетна. Тя му носи скритом цигари в ареста. Киряков предлага на Неделчо Чернев, единия от режисьорите на „ На всеки километър “, да опитва Пепа Николова за ролята на циганката Джалма, макар че тогава тя ходела с руса коса. Чернев, естествено, отхвърля, само че след дълъг спор стигат до компромис: ще й създадат пробни фотоси, само че не като русокоска. Снимат и няколко млади девойки, фаворитката на Неделчо Чернев е една доста хубава балерина. Шансът обаче оказва помощ на гения на Пепа Николова. Когато гледат пробните фотоси в малкия екран, в стаята влиза Любомир Шарланджиев, другият режисьор на сериала, вижда харманлийката и непринудено възкликва: „ Ей, Неделчо, отново удари късмета… “ За да влезе в облика си, до момента в който снимат серията „ Циганката “ край Пасарел, Пепа 10 дни не се разделя със театралните си облекла и не напуща същинския лагер. „ Имам уязвимост към ромите, тъй като съм първична като тях “, признава години по-късно Пепа Николова. Тогава те толкоз я харесали, че най-после поискали да я омъжат за един от техните момци. Режисьорът пък е впечатлен от играта на Пепа и имал предпочитание да продължи ролята й. Но серията приключва с гроба на Джалма и няма по какъв начин сценаристите да я съживят. След ролята на циганката снимат актрисата все в някакви особени функции – руса чужденка в „ Бягаща по вълните “, индианка в „ Оцеола “, шпионка в „ Няма нищо по-хубаво от неприятното врем “, женска маймуна в „ Трета след слънцето “.
„ Такива са ми давали – разясняваше актрисата. – Аз мисля, че от роля не би трябвало да се отказваш. Макар че имам доста хубаво определение за някои функции и съм го казвала. Отказах присъединяване в един двусериен филм и споделих искрено на режисьорката: „ Прочетох сюжета и имах чувството, като да съм се напила вечерта, сутринта се разсънвам до един дядо и не знам спала ли съм с него или не съм спала… “ Докато се снима в „ Бягаща по вълните “ (1967) Пепа Николова има любовна връзка с известния съветски артист Ролан Биков, който играе ролята на капитан Гез. Тя признава, че до тогава даже не била чувала за него, само че интуитивно усеща до какъв огромен човек се допира. „ Този човек беше различен, друг от всички, с които до тогава бях общувала. Тогава за малко да се омъжа за него… “, разказа Пепа. До женитба не се стига, само че научените уроци от Биков тя помни за цялостен живот: „ Трябва да играя по този начин, че никой да не може да ми каже, че играя. И до ден сегашен имам алергия към преструвките на сцената. А по какъв начин ненавиждам играта с глас! Нали знаете, има такива актьори, които го докарват на глас, а тук (посочва сърцето си – б.а.) няма никой. “ Междувременно актрисата продължава да се разминава с функции.
Тъкмо да и внезапно – не! Така става в „ Процесът “ на Яким Якимов, в „ Инструмент ли е гайдата? “, където Асен Шопов я сменя откакто към този момент е одобрена за ролята. „ А несъмнено съм изтървала и функции, за които даже не знам. А в киното изпуснеш ли момента, след това е късно “, разясняваше Пепа Николова. Но, популярност богу, не изпуска момента за „ Покрив “ (1978), в който Иван Андонов я взема за ролята на дамата без име. Във кино лентата я виждаме на първо време през очите на Кирил, водач на пикап, който подвига нова къща и прави черни курсове за дефицитни материали. Тя е млада циганка с цвете в косата. И пее хубаво. Кирил я хареса от първия взор, ние, феновете, малко по-късно. Между двамата пламва същинска обич, само че тя е обречена. След разнообразни премеждия Кирил се връща при фамилията си, а дамата – при своя брачен партньор Мургавия (Григор Вачков). На финала Кирил сяда към масата с родственици и другари да „ полеят “ завършването на къщата и побиването на байрака на покрива. Камерата се подвига нависоко, фенът вижда доста покриви, а над тях звучи тъжната ария на младата циганка с цвете в косата. „ Как хубаво беше изведено посланието, а – споделяше Пепа, – няма покрив, само че има обич. Има покрив, само че няма любов… “
Артистичното приятелство знае, че нейната огромна обич в живота е сътрудника й Йосиф Сърчаджиев. Плод на тази обич е Александра Сърчаджиева, която наследи специалността и на двамата. Досегашната кариера на Алекс демонстрира, че е наследила гения и на двамата. Пепа Николова смяташе, че в креативната си биография има три маркови функции – Тони в „ Понеделник заран “, дамата в „ Покрив “ и Мита във „ Вампири, таласъми “. Зрителите несъмнено я помнят и от „ Най-добрият човек, който познавам “, „ Катина “, „ Самодивско хоро “, „ Ева на третия етаж “, „ Веществено доказателство “ и други
Пепа Николова си отиде ненадейно, наразбрана и афектирана В оня наш финален диалог за „ 24 часа “ в края на февруари 2006 година тя като че ли се изповяда: „ Пенчо, аз не държа да играя централна роля. И дребна да е, но да се запомни. Ако не ме запомнят, за какво съм играла в този филм?! И до ден сегашен не мога да схвана за какво в целия свят търсят присъщите, остри артисти, а ние – не. Даже имаше време, когато режисьорите споделяха: добре е, обаче да приказва като еди-коя си, да върви като еди-коя си, да се целува като еди-коя си… Хубаво, но тогава към този момент не си ти! Важното е да не те бъркат с някого различен. Как ми се играят мощни функции в този момент в киното! Ама не пишат, не пишат… “
На поклонението на актрисата в Сатиричния спектакъл приятелката й Стоянка Мутафова я назова галактика, а Стефан Данаилов – знамение. Крикор Азарян сподели: „ Не беше просто актриса, а неопитомено създание. Такава си остана докрая… “
Автор: Пенчо Ковачев
Инфо: socbg




